Игровата терапя е ефективен, творчески подход, който среща детето където то се намира в момента. Играчките са думите на децата, а играта е техния език.
Ето няколко особености на play- и творческата терапия, които мнозина не знаят!
Играта достига до най-дълбоките емоции.
Играта е една от дълбоко вградените мотивационни вериги (намиращи се в мозъчния ствол и лимбичната система). Ние всички обичаме да играем и се учим играейки. Веригата, отговаряща за играта се намира в мозъка в същите региони, които обработват емоциите и нашите несъзнателни отговори като дишане, сърдечен ритъм и хормонална регулация. Мозъкът на детето се развива с инстинкта за игра като основен приоритет (което показва значението му за по-нататъшното му развитие). В безопасната среда на стаята за игра Play –терапевтите срещат детето където в момента то се намира емоционално. Терапевтът се съ-регулира (co-regulate) с детето и използва творчеството и играта, за да разбере чувствата му. Чрез играта терапевтите се потапят в емоционалния свят на детето, чрез активиране на същите области в мозъка си както тези на детето.
Play терапията променя мозъка
Мозъкът е пластичен и се формира от нашия опит; най-пластичен е в детството и тийнейджърските години. За щастие, с подкрепата на умел игрови терапевт, мозъкът на детето може да “пренапише” неблагоприятните сценарии чрез нови положителни преживявания в стаята за игри (play room). Чрез поддържането на постоянно безопасно взаимоотношение и среда в стаята за игра, плей- терапевтите укрепват тези нови невронни пътища в мозъка. Детето получава усещането за сигурност и свързаност и придобива чувство за вътрешна безопасност. Първо трябва да изпитаме безопасност и сигурност, преди да можем да толерираме несигурността във външния свят и да станем устойчиви. Игровата терапия помага на детето да интегрира имплицитна и експлицитна памет, неокортекса и подкортекса, лявото полукълбо и дясното полукълбо, както и много други мозъчни области. Интегрираният мозък е ключът към психично благополучие.
Играта е дълбоко заложена потребност и верига в нашия мозък и е от съществено значение за човешкото развитие.
Децата се учат от играта, но терапевтът не “обучава” директно.
Често срещано погрешно схващане е, че play- и креативните терапевти учат клиентите си как да играят по-добре. Въпреки че има време и място за директивност, обичайно терапевтите не са директивни, което означава, че оставят детето да води. Ние улесняваме детето да учи и опознава себе си и да види своите действия и емоции в нова светлина. Децата избират как и кога. Дълбоките и трайни промени, които хората правят, идват отвътре, а не защото някой им е казал да се променят.
Връзката и взаимоотношението с детето е всичко в Play терапията
Най-важният фактор за ефективна терапия е връзката между детето и терапевта, а не играчките или разнообразието от игри в стаята. Изграждането на връзката може да отнеме известно време в зависимост от детето и конкретните обстоятелства. Усещането за безопасност е от първостепенно значение за детето да се осмели да проучи дълбоко своя вътрешен свят. Play-терапевтите са обучени и опитни в изграждането на това чувство на доверие.
Играта позволява по-добро разбиране и прозрение за себе си.
Това важи за детето, но също и за родителя и семейството. Много родители споделят че научават нови неща за детето си. Често осмислят и преоценяват собственото си детство. Дете, което се чувства напълно видяно и разбрано, е по-склонно да си сътрудничи, съпричастно към другите, уверено е в себе си и е устойчиво.
Самоосъзнаването, решаването на проблеми, саморегулирането, усъвършенстването на моторните умения, емпатията и самоуважението са само някои от великолепните уроци, които децата могат да получат от play- и творческата терапия.
תגובות