Имат ли лъжите добри страни?
Началото на месец април се обикновено се свързва с ден на лъжата и шегата.
Замисляли ли сте се какво всъщност е лъжата ? Кога детето започва да си измисля, да прикрива нещо, да фантазира или направо да послъгва ? И какви са причините за това?
Нека опитаме да погледнем на тези прояви от различна перспектива, преди да ги заклеймим:
- Детето си измисля несъществуващи факти: възможно е то да е неуверено в себе си, има ниска самооценка и това е начин да се почувства значимо
- Детето разказва небивалици, сякаш са се случили наистина : може би просто има богато въображение и пред вас стои бъдещ писател -фантаст или режисьор на мега-продукции
- Детето крие лоши постъпки или резултати в училище, за да не бъде наказано: много вероятно е това да е проява на добро аналитично мислене базирано на наблюдения и начало на изграждане на причинно-следствени връзки в мозъка му.
Примерите за лъжи и възможните мотиви са различни, както и начините за справяне с тях. Но най-важно е да разбираме какво наистина стои зад подобни прояви, да опознаем истински нашето дете и да се опитаме да разберем дали лъжите са индикатор на поведенчески проблеми или просто прояви на специфични умения, изразени по неприемлив за социума начин..
До това можем да достигнем и с помощта на някои от модулите, които изследваме във Вербатория България. Наред с вродените способности и таланти, чрез неврометрията откриваме какво е нивото на емоционална интелигентност, комфортна роля в група или екип, както и начин на усвояване на нова информация от мозъка.
Установяването им може да е безценно за по-добро опознаване на Вашето дете, независимо от възрастта му и да Ви даде ключ за общо справяне с някои предизвикателства. Това е и път към постигане на хармония в семейната среда.
И накрая с усмивка да припомним един любим пример за „добра “ лъжа от „Автобиография“ на Бранислав Нушич: главният герой разказва за първия си важен изпит за завършване на началното училище:
" Добре си спомням тоя свой първи успех в живота. Сутринта, преди да тръгна за изпит, мама ми облече новите дрехи… сложи в джоба ми чиста кърпа и ме целуна с думите:
- Дано ме зарадваш, синко!
А татко, като отидох да му целуна ръка, каза:
— Сине, това е всъщност първият ти сериозен изпит и първата ти стъпка в живота и аз искам да те възнаградя за успеха. Ако се върнеш от изпита и ми кажеш, че си го взел, ще получиш тоя дукат*(златна монета) - и ми показа един съвсем нов златен дукат, а ако те скъсат, можеш спокойно да не се връщаш у дома, защото ще те пребия от бой.
След като се провалих благополучно на изпита, аз се спрях пред училищната врата и започнах да размишлявам:
„Боят няма да ми избяга, а дуката няма да получа - двойна загуба. ..Нека да ям бой, щом е неизбежно, но да взема и дуката.“.
В миг ме осени щастлива идея и тръгнах по улицата, подскачайки от крак на крак. Влязох възторжен и весел при татко и при мама, целунах им ръка и извиках:
— Издържах, издържах с отличен!
Сълзи на радост се търкулнаха по страните на мама и татко. Татко бръкна в джоба си, извади новия дукат и ми го даде, като ме целуна по челото.
Разбира се, след това аз изядох боя, но поне взех и дуката…“
Comments